Реших, че първият ми злободневен, или поне пряко свързан с настоящето пост, ще бъде за концерта на INXS в София. Пиша го, докато впечатленията ми са още пресни.
Има едно усещане, което преследвам, когато отивам на концерт. То идва по различно време, в зависимост от изпълнителя, състоянието ми и качеството на музиката или шоуто. Понякога не идва. Става дума за пълното отпускане и сливане с общото излъчване на изпълнителите и публиката. Може би еуфория е най-близката дума. Може да е без много външни проявления (като на концерт с класическа музика, на който свирят Шостакович), или тотално куфеене и липса на мисъл - както на Placebo, Stereo MC's и някои електронни партита.
Днес еуфорията дойде, благодарение на следните фактори:
- INXS са невероятна банда с много живец, абсолютно уникални!
- чудесния нов фронтмен JD Fortune, към когото не изпитвам никакви предразсъдъци за това, че не е Майкъл Хътчънс
- много добро осветление
- приятна и всеотдайна заобикаляща ме публика
И въпреки следните фактори:
- кофти звук, за който гарантирано всички ще се оплакват... Така е - зала Фестивална е скапана за концерти.
- уникална нагъчканост заради смяната на мястото на събитието. Твърде малко хора за стадион, и хоп - организаторите смениха мястото. Не е заради времето, убеден съм. Вечерта беше перфектна за концерт на открито, но се събраха максимум 5000 човека, които щяха да изглеждат рехаво на стадион.
- Публиката не знаеше новите им парчета добре. Последният албум Switch не видях изобщо да се е разпространявал легално в България, наложи се да го дръпна от руснаците.
Като цяло, доста високите ми изисквания към групата се оправдаха на 150%. Еуфорията дойде, а малко след концерта вече започва да отшумява. Без да променят живота ми завинаги след този концерт, пичовете все пак направиха дяволски добро шоу. Да живеят INXS!
Няма коментари:
Публикуване на коментар