Любов към ъндърграунда

Взе да ми писва от масовото желание на български музиканти да се изкарат великите звезди на ъндърграунда. Звезди на ъндърграунда е противоречие, но идеята е ясна. Ъндърграунд величия, супер über cool групи, които са “над тези неща” и “не се продават”.

Това са тотални глупости. Само у нас да се продаваш е някакъв осми смъртен грях, от който стойностните музиканти трябва да се пазят чисти и неопетнени.

Писна ми от снобари, които се обграждат от малки групички боготворящи ги фенове, и си вярват, че са богопомазани, величествени, озарени от неземно вдъхновение... но масите просто не са дорасли, за да ги разбират.

Същите цъкат с език и бърчат чело дори при най-минимален комерсиален успех на някоя друга група. Като че ли да напълниш концерт или да продадеш албум автоматично те изключва от малкото, елитарно общество на свръх-надарените и изпреварили времето си музиканти.

Тъжни, набедени ъндърграунд звездички. Жал ми е за вас.