1. Средна възраст, навъсен, безличен, сив. В един момент друг шофьор ни засича, идвайки от забранена улица. Таксиджията описва надълго и нашироко как такива като този трябва да ги преследваш, да ги накараш да спрат, и да ги набиеш едно хубаво. "За да може като си седне после в колата, да размисли, и да знае, че ако пак наруши правилата, пак ще бъде млян". Пречката? Че щели да подават жалби и да го съдят после, та затова не може както му се иска, да бие всички, които нарушават правилника. После го напсува сочно и зави по ако не забранен, то поне екстремен начин.
2. Като казвам посоката се извинява, че е нов и не знае къде е това. На втората минута става ясно, че е таскиметър от три дни, съкратен от предишната си работа заради "кризата". На третата се сеща къде точно отиваме. Усмихнато ми обяснява, че в новата си професия прави повече пари от старата, където е работил по висшето си образование. Слизам от колата с много положително усещане, без грам натоварване.
Няма поука. Но все пак се чудя - толкова ли е трудно да не мрънкаш и да не натоварваш съвършено непознати, които даже уж обслужваш?
