Кийп уокин

Един ден си сред свои, знаейки, че можеш да разчиташ на всеки от тях. На другия се придвижваш, те продължават напред - всеки на своето си напред, а някои назад и настрани... И си нов сред нови, опознаваш ги, полагаш нови основи, градиш. Не след дълго всичко се повтаря. С хората не можеш да бъдеш сигурен. Един решил да си промени живота, друг животът го запратил някъде. Можеш ли да ги виниш?

Просто продължаваш, а малкото, които остават наблизо, висят почти извадени от контекста като забравени щипки на простор.

*****

Момичето е облечено цялото в черно и гледа хладно, на косъм от студено, с елемент на поза "не съм от твоята вселена". Ще ми се да ѝ кажа, че изобщо не ме впечатлява, или по-точно ми прави тъпо впечатление, на една трета скумриеста, а на други две - повърхностна и инфантилна.

При това у нея отсъства каквато да е вяра в хората. "Не може чак така", ми иде да кажа, защото преднамереното затръшване на всички врати я обрича да си съхне сама като коприва. Но е явно, че може. Напълно възможно е да поставя всички нас в това число и мен, в някакви предварително скроени роли, задължително посредствени, и да ни тика в тях като дете, натискащо парченце от пъзел в несъразмерно друго парченце. Ами с цялото си студенеене само ми накриви шапката. А за нейния приятел няма и дума да отварям, защото е невъзможно висок.

Какво откривам на 94 страница?

"Хората пристигат в някаква фабрика и изпълняват някаква напълно безсмислена задача от осем до пет, без да задават въпроси, защото структурата изисква да бъде така. Няма никакъв злодей, никакъв "лош човек", който иска от тях да водят безсмислен живот, просто структурата, системата ги принуждава и никой няма желание да се заеме с непосилната задача да я променя само защото е безсмислена.

Но да се унищожи една фабрика или да се въстане срещу едно правителство [...] защото е система, означава, че се атакуват следствията, а не причините; и докато борбата е само срещу следствията, никаква промяна не е възможна. Истинската, самата система е сегашният строеж на нашата систематична мисъл, самата рационалност, и ако една фабрика бъде унищожена, а рационалността, която я е създала, бъде оставена, то тази рационалност просто ще създаде друга фабрика. Ако революция свали правителството на една система, но законите на разума на тази система, по които е създадено това правителство, останат непокътнати, то тези закони отново ще се възпроизведат в следващото правителство.
Толкова много се приказва за системата. А толкова малко се разбира."